Никола Вапцаров

Никола Вапцаров

"Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!"

Петко Славейков

Петко Славейков

"Дор настане друг род с чувство по-знойно, ново време, по за песни достойно..."

Паисий Хилендарски (Св.)

Паисий Хилендарски (Св.)

"Четете и преписвайте тая историйца, и пазете я да не изчезне!"

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

"България дължи своето въздигане на жертвите на братский нам руски народ."

Васил Левский

Васил Левский

"Времето е в нас и ние сме във времето! То нас обръща и ние него обръщаме!"

Кирил и Методий (Св. Св.)

Кирил и Методий (Св. Св.)

"Слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли еднакво въздух?"

Веселин Ханчев

Веселин Ханчев

"Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга."

Екатерина Ненчева

Екатерина Ненчева

"Далеч съм аз от жизнения пир..."

Димитър Подвързачов

Димитър Подвързачов

“Понякога ми се струва, че българинът един ден ще счупи държавата си." 

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов

"ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни?"

Елин Пелин

Елин Пелин

"Човекът често ме удивлява, но много рядко ме възхищава!"

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков

"Язи­­­кът ни е бе­­­ден. Нам тряб­­­ват...

Алеко Константинов

Алеко Константинов

"Пази боже сляпо да прогледа!"

Николай Хайтов

Николай Хайтов

"В една зверилница, толерантност означава смърт."

Иван Вазов

Иван Вазов

"Не се гаси туй, що не гасне!"

Христо Ботев

Христо Ботев

"Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита!"

Добри Чинтулов

Добри Чинтулов

"Къде си, вярна ти любов народна?"

Йордан Йовков

Йордан Йовков

"Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"

Иван Пейчев

Иван Пейчев

"Ти ли моя Българийо, крачиш така в каменистия, стръмния път?"

Христо Фотев

Христо Фотев

"Колко си хубава! Господи, колко си хубава!"

Петя Дубарова

Петя Дубарова

"Да заключим нека отровата и силата нечиста, която е обхванала човека!

Захарий Стоянов

Захарий Стоянов

"Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам."

Стоян Михайловски

Стоян Михайловски

"Върви, народе възродени! Към светла бъднина върви!"

Валери Петров

Валери Петров

"И добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора."

Димитър Димов

Димитър Димов

Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия...

Димитър Талев

Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист.

Иван Рилски (Св.)

Иван Рилски (Св.)

"А най много се пазете от сребролюбивата змия..."

Александър Вутимски

Александър Вутимски

Александър Вутимски е псевдоним на Александър Коцев Вутов.

Иван Радоев

Иван Радоев

"Плиткоумието е вече задълбочено!"  

Христо Смирненски

Христо Смирненски

Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"

Пейо Яворов

Пейо Яворов

"Аз не живея, аз горя!"

Христо Ясенов

Христо Ясенов

Христо Ясенов е български поет и активист на Българската комунистическа партия (БКП).

Николай Лилиев

Николай Лилиев

Николай Лилиев (Николай Михайлов Попиванов)

Елисавета Багряна

Елисавета Багряна

"Обсадена, заключена в себе си  диря път към света вън от мене."

Станислав Стратиев

Станислав Стратиев

Станислав Стратиев е български писател и драматург.

Мартин Ралчевски

Мартин Ралчевски

"И като много други емигранти не знам правилния път."

Мирела Иванова

Мирела Иванова

"Заминавам-завръщам се вместо вдишвам-издишвам!"

Владимир Зарев

Владимир Зарев

"Словото е най-висше достояние и тайнство за човешкия разум." 

Борис Христов

Борис Христов

"И кой ще ми повярва, ако се разкрякам от бъчвата с меда, а не от жабоняка."

Христо Глушков

Христо Глушков

"Делото на Евлогий и Христо Георгиеви е така значимо и мащабно, че никой съвременен акт не...

Пеньо Пенев

Пеньо Пенев

"Човек се ражда, за да даде другиму любов"

Добри Войников

Добри Войников

"Мнимо цивилизованият е много повече от простотата - той сичко умее, сичко знае"

Екзарх Йосиф I

Екзарх Йосиф I

"Вярата, която запази българщината през вековното робство, ще ни запази и в бъдеще.”

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров

"Мъчно, тясно ми е - простор ми дайте!"

Теодор Траянов

Теодор Траянов

"Аз всичко дочувам, заключен в ефира, над синьото цвете челото навел ..."

Дора Габе

Дора Габе

"Почакай, Слънце!"

Александър Геров

Александър Геров

"Увлича ме смъртта. Пленява ме нейния велик покой."

Симеон Радев

Симеон Радев

"Додох ли нещо на България?"

Георги Марков

Георги Марков

"Понякога така ми се е искало хората да онемеят ..."

Петър Увалиев

Петър Увалиев

"Ние сме в единственото си езиково месторождение."

Цветан Радославов

Цветан Радославов

"Мила Родино, ти си земен рай!"

Евгения Марс

Евгения Марс

"Жената писателка може да играе голяма роля в бъдещето на нашия народ."

Трифон Кунев

Трифон Кунев

„Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“

  • Гео Милев

    Гео Милев

  • Никола Вапцаров

    Никола Вапцаров

  • Петко Славейков

    Петко Славейков

  • Паисий Хилендарски (Св.)

    Паисий Хилендарски (Св.)

  • Стефан Стамболов

    Стефан Стамболов

  • Васил Левский

    Васил Левский

  • Кирил и Методий (Св. Св.)

    Кирил и Методий (Св. Св.)

  • Тодор Влайков

    Тодор Влайков

  • Йоан Екзарх

    Йоан Екзарх

  • Любен Каравелов

    Любен Каравелов

  • Наум Охридски (Св.)

    Наум Охридски (Св.)

  • Презвитер Козма (Св.)

    Презвитер Козма (Св.)

  • Поп Богомил

    Поп Богомил

  • Георги Раковски

    Георги Раковски

  • Васил Априлов

    Васил Априлов

  • Петър Берон

    Петър Берон

  • Веселин Ханчев

    Веселин Ханчев

  • Йоан Кукузел Ангелогласният (Св.)

    Йоан Кукузел Ангелогласният (Св.)

  • Цар Борис I Михаил (Св.)

    Цар Борис I Михаил (Св.)

  • Кирил Христов

    Кирил Христов

  • Георги П. Стаматов

    Георги П. Стаматов

  • Цанко Церковски

    Цанко Церковски

  • Кръстьо Кръстев

    Кръстьо Кръстев

  • Константин Фотинов

    Константин Фотинов

  • Иван Богоров

    Иван Богоров

  • Найден Геров

    Найден Геров

  • Драган Цанков

    Драган Цанков

  • Константин Величков

    Константин Величков

  • Михалаки Георгиев

    Михалаки Георгиев

  • Братя Миладинови

    Братя Миладинови

  • Гаврил Кръстевич

    Гаврил Кръстевич

  • Григор Пърличев

    Григор Пърличев

  • Илия Блъсков

    Илия Блъсков

  • Марин Дринов

    Марин Дринов

  • Екатерина Ненчева

    Екатерина Ненчева

  • Димитър Подвързачов

    Димитър Подвързачов

  • Добри Немиров

    Добри Немиров

  • Атанас Далчев

    Атанас Далчев

  • Никола Ракитин

    Никола Ракитин

  • Асен Златаров

    Асен Златаров

  • Димчо Дебелянов

    Димчо Дебелянов

  • Елин Пелин

    Елин Пелин

  • Пенчо Славейков

    Пенчо Славейков

  • Алеко Константинов

    Алеко Константинов

  • Николай Хайтов

    Николай Хайтов

  • Иван Вазов

    Иван Вазов

  • Христо Ботев

    Христо Ботев

  • Добри Чинтулов

    Добри Чинтулов

  • Йордан Йовков

    Йордан Йовков

  • Иван Пейчев

    Иван Пейчев

  • Христо Фотев

    Христо Фотев

  • Петя Дубарова

    Петя Дубарова

  • Захарий Стоянов

    Захарий Стоянов

  • Стоян Михайловски

    Стоян Михайловски

  • Валери Петров

    Валери Петров

  • Димитър Димов

    Димитър Димов

  • Димитър Талев

    Димитър Талев

  • Иван Рилски (Св.)

    Иван Рилски (Св.)

  • Александър Вутимски

    Александър Вутимски

  • Иван Радоев

    Иван Радоев

  • Христо Смирненски

    Христо Смирненски

  • Пейо Яворов

    Пейо Яворов

  • Христо Ясенов

    Христо Ясенов

  • Николай Лилиев

    Николай Лилиев

  • Елисавета Багряна

    Елисавета Багряна

  • Станислав Стратиев

    Станислав Стратиев

  • Сирак Скитник

    Сирак Скитник

  • Леда Гео Милева

    Леда Гео Милева

  • Маргарит Минков

    Маргарит Минков

  • Йордан Радичков

    Йордан Радичков

  • Дамян Дамянов

    Дамян Дамянов

  • Радой Ралин

    Радой Ралин

  • Блага Димитрова

    Блага Димитрова

  • Станка Пенчева

    Станка Пенчева

  • Емилиян Станев

    Емилиян Станев

  • Богомил Райнов

    Богомил Райнов

  • Владимир Башев

    Владимир Башев

  • Емануил Попдимитров

    Емануил Попдимитров

  • Павел Вжинов

    Павел Вжинов

  • Чудомир

    Чудомир

  • Ивайло Петров

    Ивайло Петров

  • Константин Павлов

    Константин Павлов

  • Мартин Ралчевски

    Мартин Ралчевски

  • Мирела Иванова

    Мирела Иванова

  • Владимир Зарев

    Владимир Зарев

  • Борис Христов

    Борис Христов

  • Христо Глушков

    Христо Глушков

  • Пеньо Пенев

    Пеньо Пенев

  • Добри Войников

    Добри Войников

  • Екзарх Йосиф I

    Екзарх Йосиф I

  • Антон Страшимиров

    Антон Страшимиров

  • Теодор Траянов

    Теодор Траянов

  • Дора Габе

    Дора Габе

  • Александър Геров

    Александър Геров

  • Симеон Радев

    Симеон Радев

  • Георги Марков

    Георги Марков

  • Петър Увалиев

    Петър Увалиев

  • Цветан Радославов

    Цветан Радославов

  • Евгения Марс

    Евгения Марс

  • Трифон Кунев

    Трифон Кунев

Позиция

Събития

Регистриране

Посещения

6.png1.png1.png9.png2.png6.png

В момента

3
на линия

Партньори

 

Доли медиа студио
Доставчик на ИТ услуги
Български дарителски форум
Уча.се - Бърз, лесен и интересен начин да учиш
Чуйте новите български хитове в София
Съюз на слепите в България
Иван Вазов
Къща музей - Сопот
Национален литературен музей

 

 
 

Химн на Република България - Горда Стара планина


 

ЧУЙТЕ СЛОВОТО

"Вeликата тайна на българската класическа литература се крие в нейната декламаторска същност, в стойността ѝ на изпълнителско изкуство. Огромни дялове от нея представляват рецитаторска поезия и ораторска проза. Написани са не за четене наум, а за да бъдат слушани. Разкриват своите послания едва когато бъдат произнесени пред хора, осенени и споделяни от живия човешки глас. Предстои ни като поколение, което още глухо, гузно, тягостно мълчи, да преоткрием красотата и могъщото въздействие на българския древен и свещен език. Да преосмислим ценностите, стигнали до нас чрез него. Да изговорим и да чуем българското слово. Да го възлюбим, съхраним и пренесем напред, втъкано сред невидимите, горди притежания на целия човешки род. "

Янко Лозанов - актьор, автор на проекта СЛОВА БЪЛГАРСКИ


РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ БЕЗПЛАТНО


Представяме СЛОВА БЪЛГАРСКИ, единствения безплатен сайт за професионални звукозаписи на българско художествено слово.


АУДИО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА СЛОВА БЪЛГАРСКИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ С УВРЕДЕНО ЗРЕНИЕ


ИЗПОЛЗВАЙТЕ СЛУШАЛКИ

"Файловете в сайта не са демо версия. Звукозаписите са в най - висококачествената резолюция на MP3 формат Lame Insane Quality 48 kHz  -  320 Kbit/stereo - максимално допустимото качество за Интернет сайт. Акустичната среда на записите е съобразена с характеристиките на актьорския тембър, записите са реализирани с най-висок клас динамичен микрофон и в тях умишлено не са добавяни никакви дигитални ефекти. В наши дни самоцелната употреба на честотни корекции и електронни ефекти превърна много изпълнителски гласове в изцяло студийни продукти, неузнаваеми при поява на живо. Цел и достойнство на студийната работа в проекта СЛОВА БЪЛГАРСКИ е абсолютната достоверност на звука, сравнима с въздействието на живото изпълнение. Различните аудио конфигурации, аудио системи, колони, вградени говорители за лаптоп, таблет и смартфон, със своите фабрични или добавени честотни характеристики изкривяват автентичните параметри на студийния звук, което е от огромно значение при възпроизвеждане на човешки глас, записан без инструментал или звукови ефекти. За най-достоверно и високококачествено възпроизвеждане и възприемане на записите препоръчваме употребата на слушалки."

Евгений Манев - тонрежисьор, ръководител - постпродукция.


Рецитаторски изпълнения на поетични творби; художествен прочит на произведения в проза; безплатни аудиокниги; конкурс и школа за  рецитатори; професионална подготовка по актьорско майсторство и публична реч; аудио библиотека; архив с изпълнения на старите майстори; коментари на потребителите; интерактивна секция за споделяне на потребителски клипове; видео, аудио, фотографски, текстови документи за български класически автори и изпълнители; непознати шедьоври; актуални събития в съвременното българско художествено слово; позиции; експертни мнения; научни публикации; правопис и правоговор на съвременния книжовен български език.

СЛОВА БЪЛГАРСКИ - пространството, в което ще чуеш българското слово, ще срещнеш българския дух.


"Колекция - СЛОВА БЪЛГАРСКИ - избрани звукозаписи на българско художествено слово” е уеб-базирана, интерактивна художествена форма, която цели да представи на вниманието на потребителя емблематични образци на българското слово-изкуство, чрез модерни аудиовизуални средства и съвременен творчески подход, като съхрани в максимална степен автентичността на текстовете и изпълнителската традицията в художествената им интерпретация.

Платформата е предназначена за безплатно ползване, с което цели да отговори на нарастващия обществен интерес към аудио-книгите от български класически автори, както и на невъзможността на потребителя да заплати стойността на изделието.  Съдържанието е достъпно само след безплатна регистрация.


Призоваваме българите от България и от всички краища на света да подкрепят с дарение разпространението на българското слово. Нуждаем се от Вашите дарения, за да остане сайтът ни безплатен!

ПОДКРЕПЯМ ВИ | 0 USD


Сайтът е безплатен за крайния потребител и превъзхожда многократно качеството на звукозаписите и художествените изпълнения, които предлагат повечето платени аудио-книги. Финансира се чрез различни програми, от институции в държавния и частния сектор, обществени, правителствени и неправителствени организации, с дарения от фирми и частни лица. Екипът вярва, че българското художествено слово принадлежи на всеки българин и той трябва да достига до него безпрепятствено и лесно.

На страниците на нашия сайт може безплатно да бъдат слушани произведенията, изучавани в програмата по литература на българските училища.

Технологичното развитие, на което станахме свидетели в последните години, промени потреблението на някои творчески продукти. Разпространението на кинопродукции и музика се извършва във виртуална среда често на ръба на закона. Въпреки че светът, в който живеем, се изменя, той съхранява своите ценности, като ги пренася в нова среда. Изкуството на художествената интерпретаци на класически текстове, като дял на театралното изкуство, също се адаптира към новите условия за създаване и разпространение на образователна и творческа продукция, като технологичните иновации не отменят неговата традиционна художествена и естетическа стойност. Достъпът до информация е значително улеснен, онлайн платформите и социалните мрежи се утвърждават като основни канали за информиране, образоване, общуване и създаване на творческо съдържание. В епохата на глобализация географските граници са обстоятелство, което се преодолява за секунди. Към българската класическа литература и нейните традиционни послания, към тяхната художествена интерпретация, съществуват определени очаквания – както от страна на българската публика, така и от страна на чуждите културни традиции – за приобщаване към процесите на мултикултурното и високотехнологично цивилизационно общуване. Това приобщаване е двупосочно. От една страна, то включва осигуряване на достъп до автентичните тектове от българската класическа литературатеатура на възможно най-много хора в България и по света. От друга, това трябва да става естествено и леко, чрез съвременните средства за глобална комуникация. Чрез нашия сайт категорично постигаме и двете. 

Нашата колекция представлява рецитаторска антология на най-красивите и безспорни в своята значимост думи, написани или изречени от българи към други българи или към света, прочетени на глас, логично и емоционално, в унисон с интонационната среда на нашето съвремие, но с автентичната мелодика на езиковите похвати, използвани от автора. Тя се допълва постоянно. Съдържанието на галерията и последователността на представяне на творбите не следват хронологически поредността на създаването им, а по-скоро емоционалното и художествено въздействие на произведенията, съзвучието им с днешната реалност.

В своята хилядолетна история българската мисъл е сътворила слова, които интерпретират и развиват най-древните и най-модерните представи за Мирозданието. Българският дух е съизмерим с духа на съвременната Европейска цивилизация, той е неизменна и огромна част от нея, а в Ранното средновековие е съществувал дълго преди да я има и с това е изпреварил и предпоставил късните ѝ бляскави достижения. Спасяването и разпространението на делото на Светите братя Кирил и Методий, приемането и възвеличаването на една изцяло нова писмена система – Кирилицата, превръщат българския език в „латинския“ за цялото славянство, а българите - в могъщ и мъдър народ, предвестил духовната реформа в Западна Европа. Българските духовни школи в Плиска, Преслав и Охрид под закрилата на владетелския двор на Борис Първи Покръстител, Симеон Велики и Петър Първи, създават шедьоври с европейска и световна значимост.

Духовната и просветителска традиция на българския Златен век формира облика на следващите европейски столетия. Българският фолклор е пряко повлиян от тази традиция. В безпросветния мрак на столетията на турското робство, при забрана за писане и четене под страх от смърт той превръща духовното ни наследство от Ранното средновековие в устно предание и песен.

Той е уникален не само с неравноделните тактове в музиката и стъпките в танците, но и с текстовете на песните, приказките, сказанията и легендите, с идеите, изречени в пословиците, поговорките, наричанията, ритуалите и обичаите. Именно това фолклорно богатство съставлява съкровищницата, от която черпят с пълни шепи българските поети и белетристи от епохата на Възраждането, за да превърнат творбите си в самобитни и неповторими шедьоври. Българското авторско и фолклорно слово е точно такъв израз на гения на нацията, каквито са Мадарският конник, Боянските стенописи, тревненските дърворезби, тракийските съкровища, текстилната шевица, нестинарският танц, родопската гайда, песнопенията на Кукузел. Тези уникални в световен мащаб явления, тези смайващи изблици на българския гений имат свой аналог и в областта на словото. Достатъчно е да разгърнем страниците на древните хроники, Сборника на Братя Миладинови или том с поезия на Ботев, Вазов и Яворов, за да се убедим в това. Необясним за нас остава фактьт, че при цялостния пренос на културния поток от древността към съвремието в забвение потъва именно словото - най-прекият носител на историческата памет и духовната същност на нацията.

Затова създадохме колекция от висококачествени звукозаписи - СЛОВА БЪЛГАРСКИ - единствения сайт, в който може безплатно да се слушат професионални звукозаписи на българско художествено слово. 

Ласкаем се от мисълта, че наред с популяризирането на вече прочути български текстове, в процеса на нашата работа ще успеем да открием и запишем произведения, които по една или друга причина са останали в сянката на популярните шедьоври и така да вдъхнем живот на високи образци от нашето словоизкуство проправяйки пътя им към сърцата на българите.

Записите се осъществяват в перфектна акустична среда, в модерни студиа и с най-съвременната техника от професионални тонрежисьори с дългогодишен опит в звукозаписа на слово.

Въздействието на избрани тесктовете подсилваме и с авторската музика на изявени композитори, и с гласовете на прочути български певци. За визуализацията на значими текстове работим с професионални режисьори, аниматори и монтажисти, но черпим идеи и от потребителските клипове, импресии, ефекти, които ще представим в сайта.

Това са плътни, истинни, живи и емоционални художествени изпълнения, които достоверно пресъздават автентичния текст, съдбата на героите и авторовия замисъл, следват духа на автора, стремят се да обрисуват епохата. Много от тях са записани "на един дъх", без прекъсване, в един дубъл и тук ги представяме с минимална техническа обработка, в "суров" и автентичен вид, за да съхраним въздействието на живото изпълнение. В тях няма актьорско щадене, пестелив "минималистичен" подход или боязън от благородния, автентичен изпълнителски патос, с които напоследък актьорите се презастраховат срещу "неразбирането" от страна на публиката. В тях няма никаква дигитална намеса, няма ефекти, "гейнове" и "плъгини", обработка на ниските честоти, "дилей", "хал", или каквито и да било средства и прийоми, с които слушателското ухо обикновено възприема актьорската работа пред микрофон в наши дни. Тук ще чуете автентичния актьорски глас и емоция, записани с най-реалистичната техника в техния естествен и некоригиран вид. Записите са осъществени от тонрежисьорите Живка Желязкова, Ангелия Вихрова, Петър Пейков, Евгений Манев, аудиодизайнът в сайта е дело на Христо Порязов, режисурата на Добромир Чочов, а изпълненията - на Янко Лозанов. Достъпните до този момент в сайта самостоятелни звукови файлове са 198 с общо времетраене около 2 400 мин. и са записани за около 600 часа студийно време. Ние не предлагаме файловете в демо версия. Форматът на файловете е най - висококачествената версия на MP3 формат Lame Insane Quality 48 kHz  -  320 Kbit/stereo - максимално допустимото качество за Интернет сайт.

В този сайт актьорът диша, смее се, крещи, шепне и плаче, живее заедно с героите и с техните съдби. Ние вярваме, че публиката има сетива, за да открои студената дистантност на рутинното дикторско четене или фалшивата приповдигнатост на рекламните клипове от искрената патетика на автентичното актьорско преживяване. Именно страхът от невъзможността органично и истинно да се достигне изискуемият от автора и епохата патос, доведе до дефицит на актьорски изпълнения в жанра на Възрожденската ни класика. Искрената, благородна актьорска патетиката се оказа изразно средство, което съвременните актьори не владеят и заради своето неумение отрекоха. Като резултат от това те лишиха  съвременната публиката от цели епохи и жанрове в българската класика, чиято интерпретация задължително налага свободното, естествено владеене на тъкмо това изразно средство.

Принципът "без патос" се наложи повсеместно и постепенно доведе до недопустимо неглижиране на текста, до интерпретационна немощ, която е несъотносима с авторовото послание, а често дори изцяло го заличава. Все повече актьори и зрители, обаче си дават сметка, че с този принцип всъщност не могат да интерпретират и възприемат високата ни класика. "Без патос", на практика означава "мъртво", "без чувство", "без дух", "без сърце". На страниците на нашия сайт има търсене на съразмерната към епоха, автор и герой актьорска енергия, има интерпретации "едно към едно", има и рецитаторски патос, но кухи, равни, плоски и безжизнени изпълнения, измрънкани набързо, под носа, без никакъв анализ и без разбиране за авторовото посляние и днешната му актуалност, няма. Стремили сме се да подходим към произведенията с обич и внимание, с почит и вълнение, тъй както в днешно време се интерпретират най-прочутите световни оперни творби - с модерна, искрена енергия, но с усет за дистанцията, с която времето е отделило създаването им от днешния ни ден. Всеки стих и всеки древен текст е музика, написана отдавна, и точно както ария на Верди или Доницети, той има своето звучене днес. Той носи днешната трактовка, но и белега на времето, в което е създаден, традицията на интерпретацията му в годините, пренесли го до нас.

Изкуството на художественото слово е сложно и красиво, защото разчита само на едно от изразните средства на актьора - неговия глас, и когато е добре поднесено, то има предимството да въздейства не на ухото, а на окото на слушателя, да предизвиква буря от емоционални и визуални асоциации.  То често лишава изпълнителя и от партньорството с други актьори, налага му да пресъздава освен разказвача множество герои, които притежават коренно различни характерови особености или водят помежду си диалог.

Тези обстоятелства изискват от актьора виртуозно вокално майсторство, съвършено владеене на говорния апарат, перфектен литературноисторически анализ и детайлно познаване на езика. Затова в интерпретациите на поетичните творби се стремим да постигнем не само логически прочит, а да следваме високите достижения на големите майстори на микрофона, да докоснем традицията на българското рецитаторското изкуството и с неговите средства да пресъздадем авторовите послания.

Повод за създаването на този сайт не е само великолепието на българското слово или могъщото емоционално въздействие на актьора рецитатор; продуктът е необходим и заради големия брой хора, които не четат, и възприемат посланията на текста само когато го слушат: деца, възрастни, незрящи или свръхзаети хора, чужденци, които не четат и пишат кирилица, но говорят и разбират български език.

Нека си спомним, че в периода на Средновековието писаното слово е било четено на глас от малцина четящи и е достигало до мнозинството чрез слушане. Тази често забравяна особеност е формирала стила на средновековната ни литература и е в основата на изпълнителското изкуството, което образно и емоционално интерпретира авторовия текст.

Българската литература притежава рядко срещана особеност: огромни дялове от нея са предназначени за произнасяне или четене на глас пред широка аудитория, представляват  ораторска проза или рецитаторска поезия, смятани и до днес за висше словесно и изпълнителско изкуство. Интерпретацията на образци от това литературно наследство представлява огромна интелектуална провокация, която изисква виртуозно владеене на изпълнителските изразни средства.

Интерпретацията на художествено слово в проза и стих имаше доскоро широкоизвестна и обичана традиция в България и роди изпълнителски шедьоври, сътворени от големите ваятели на българския език, актьори  рецитатори, като: Борис Михайлов, Йордан Матев, Георги Стаматов, Сава Огнянов, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов, Кирил Попов, Димитър Бойнозов, Борис Арабов, Любомир Кабакчиев, Апостол Карамитев, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Георги Черкелов, Васил Михайлов, Иван Налбантов, Димитър Герасимов, Славка Славова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Виолета Бахчеванова...

Искаме да съхраним и продължим вековната традицията на художественото слово, пренесена до нас от тези творци и нелепо прекъсната преди повече от двадесет години.

Ние, българите, във всички епохи от съществуванието ни и при всички обстоятелства, спохождали пътя ни до „днес“ и „тук“ през вековете и събитията на историята, силно сме копнеели по справедливостта, свободата и красотата. Нещо повече - съзидавали сме справедливост и свобода, сътворявали сме величие и красота. Наследници сме на народ, съградил държава, която и днес остава единствената в Европейския континент с непроменено име от основаването си до днес, име, пренесено тук от Азия и останало навсякъде по пътя, през който сме минали.

Затова ние сме достойни за човешкия род, а словата ни са част от световната цивилизация. Словата, които сме сътворили до днес и които днес сме длъжни да съхраним за бъдещето; словата, с които сме били част от градежа на световното културно наследство, които и сега са ни потребни, за да останем част от цивилизацията на света.

Представяме СЛОВА БЪЛГАРСКИ - едно вълшебно, светло пътешествие назад във времето и същевременно навътре в нас.


Призоваваме българите от България и от всички краища на света да подкрепят с дарение разпространението на българското слово. Нуждаем се от Вашите дарения, за да остане сайтът ни безплатен!

ПОДКРЕПЯМ ВИ | 0 USD
 


                                                                                                              

 
 
 

Коментари   

+3 #16 Мария Радкова 04-02-2016 09:04
Поклон пред достойното ви и родолюбиво дело - затова, че браните с дух и слово Българщината!!!
Цитиране
+5 #15 А. Добрева 24-11-2015 18:48
Дълбока благодарност, г-н Лозанов !
Цитиране
+3 #14 Янко Лозанов 14-11-2015 18:30
Здравейте, г-н Жеков! Отдавна искам да отговоря на сигнала ви, но трябваше първо дълго и усърдно да поработим и ето, едва сега мога да бъда конкретен. Истина е, че сайтът беше подложен на хакерска атака, която се характеризираше с професионална, дългосрочна и системна употреба на зловреден софтуер от много висок клас и изискваше сериозен технологичен и експертeн ресурс, за да бъде преодоляна. Знаете, че в IT- сектора никоя защита не е лесна, евтина и окончателна. В последно време от атаки страдат далеч по мощни сайтове на Институции, субекти и администрации, дори в държавното устройство. Проблемът е глобален и сериозен. Към настоящия момент платформата на сайта не съдържа никакви вируси или други вредоносни софтуерни елементи, а степента й на защита е значително повишена. Екипът ни подцени заплахата в самото начало, тъй като не вярваше, че някой би употребил хора, време и финансови средства, за да възпрепятства разпространението на българско художествено слово. Оказа се, че сме били наивни и скоро с огорчение открихме, че има хора, които упорито и професионално атакуват сайта, с което искат да компрометират посланията на българските класически автори. Оказа се, че българското слово е неудобно за мнозина, които неуморно се опитват да го игнорират, пренапишат, подменят и заличат. Не е за вярване, но за тази цел бе употребен скъп и труднодостъпен софтуер. Екипът от инженери, създатели на платформата преодоля всички опити за нейната подмяна и блокира на няколко отделни нива неоторизираните въздействия върху нея, за да остане тя безопасна, и полезна за своите стотици хиляди потребители от цял свят. Ние вярваме, че никой не ще съумее да заглуши могъщите послания на хилядолетния българския литературен гении, че те ще звучат в своя оригинален вид, за да пребъде във времето древния български род! И днес с гордост ви казвам: Останете с нас и занапред. Приятно слушане! Янко Лозанов.
Цитиране
+6 #13 Недялко Жеков 21-09-2015 22:02
Здравейте, господин Лозанов! дано коментарът ми стигне до Вас! Не знам дали сте разбрали, но сайтът ви е подложен на атака, и то с най долни средства (поне аз си мисля така)! От известно време антивирусната ми програма ми забранява достъпа до вашият сайт под предлог, че е опасен за компютъра ми. А това за мен означава единствени, че сте засегнал интересите на хора, които не желаят съществуването ви. Пожелавам Ви успех в тази битка, и ако има начин да се включа в нея, кажете как!
Цитиране
+16 #12 Виолета Георгиева 03-02-2015 12:34
Поздравления! Едва днес, от "Денят започва с култура" по БНТ, узнах за чудесната и вече реализирана идея.
Толкова ми липсват рециталите! И изпълненията, които разтърсват душата!...
Но ще стигнат ли Вашите изпълнения до широката публика, лишена от толкова стойностни неща?
Цитиране
+17 #11 Роксана Тимотеева 11-01-2015 16:58
Уникална и благородна идея и прекрасна реализация. Великолепна актьорска работа! Блясък! Платформата е лека, интелигентна и семпла. Поздравления за техническия и творческия екип. Нека делото Ви пребъде!
Цитиране
+16 #10 katelina 09-12-2014 16:47
Стойностно ,но и безплатно! Забравено и забранено за българина ,за съжаление.А ИМАМЕ НУЖДА от това, за да не ни превземе простащината.ПОКЛОН НА ВАС!
Цитиране
+15 #9 Николай 07-12-2014 11:31
Шапка Ви свалям ! Бъдете здрави !
Цитиране
+16 #8 Стефан Георгиев 06-12-2014 18:35
Прекрасно навременно начинание! Голяма благодарност на инициаторите. В нашия комерсиализиран свят, завръщането към корените и националната ни единтичност е ключът към желаната промяна.
Цитиране
+17 #7 Димитър 13-11-2014 11:43
Поздравления за работата! Благодаря ви.
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

Търсене

Нови записи

Под игото част 3 глава 01

Понеделник, 22 Декември 2014

Автор Иван Вазов

ПРОБУЖДАНЕ

Художествен прочит Янко Лозанов

Записът представя буквално автентичния текст на първото самостоятелно издание на романа под редакцията на Иван Вазов.

Издателство "Т.Чипев" - 1894 год. Придворна печатница "Шимачек" - София.



 

Под игото част 2 глава 25

Понеделник, 22 Декември 2014

Автор Иван Вазов

ВЪСТАНИЕТО

Художествен прочит Янко Лозанов

Записът представя буквално автентичния текст на първото самостоятелно издание на романа под редакцията на Иван Вазов.

Издателство "Т.Чипев" - 1894 год. Придворна печатница "Шимачек" - София.



 

Цикъл - Стихове

Сряда, 10 Декември 2014

Автор Иван Радоев

ИЗПЪЛНЯВАТ Иван Радоев,  Янко Лозанов



Цикълът представя ретроспективно целия творчески път на Иван Радоев. Подборът и подредбата на произведенията са дело на сина на автора - актьорът Иван Радоев, който любезно предостави стиховете и своите изпълнения на проекта СЛОВА БЪЛГАРСКИ.
 
Цикълът съдържа следните стихотворения:
 
КОГАТО СЕ РАЖДАМЕ  - изп. Янко Лозанов
ПРОЛЕТНО РАЗСЪМВАНЕ - изп. Иван Радоев
ДРЕВНА КРЪВ - изп. Иван Радоев
РАКИЯ ЗА БОГА - изп. Иван Радоев
МАГИЯ /на Веселка/ - изп. Иван Радоев
КОГАТО ЖИВЕЕМ - изп. Янко Лозанов
ЕДИН БЯЛ ЛИСТ - изп. Иван Радоев
РЕЛИГИИ /на Константин Павлов/ - изп. Иван Радоев
ДА ИДВАТ СЛЕДВАЩИТЕ /на Найден Вълчев/ - изп. Иван Радоев
КОГАТО УМИРАМЕ - изп. Янко Лозанов
СПОКОЙСТВИЕ - изп. Иван Радоев

 

 

 

 
 
 

Гераците

Петък, 12 Септември 2014

Автор Елин Пелин

Художествен прочит Янко Лозанов



 

Земя

Петък, 12 Септември 2014

Автор Елин Пелин

Художествен прочит Янко Лозанов



 

Под игото част 1 глава 01

Петък, 12 Септември 2014

Автор Иван Вазов

ГОСТ

Художествен прочит Янко Лозанов

Записът представя буквално автентичния текст на първото самостоятелно издание на романа под редакцията на Иван Вазов.

Издателство "Т. Чипев" - 1894 год. Придворна печатница "Шимачек" - София



 

Под игото част 1 глава 02

Петък, 12 Септември 2014

Автор Иван Вазов

БУРЯТА

Художествен прочит Янко Лозанов

Записът представя буквално автентичния текст на първото самостоятелно издание на романа под редакцията на Иван Вазов.

Издателство "Т.Чипев" - 1894 год. Придворна печатница "Шимачек" - София



 

Борба

Сряда, 04 Юни 2014

Автор Христо Ботев

Изпълнява Янко Лозанов



 

На прощаване

Сряда, 04 Юни 2014

Автор Христо Ботев

ИЗПЪЛНЯВА Янко Лозанов



 

Левски

Сряда, 04 Юни 2014

Автор Иван Вазов

ИЗПЪЛНЯВА Янко Лозанов



 

Медиите за нас

БНР 02.03.15

Петък, 06 Март 2015IMAGE

СЛОВА БЪЛГАРСКИ в БНР

БНР 03.03.15

Петък, 06 Март 2015IMAGE

СЛОВА БЪЛГАРСКИ в Сутрешен блок на БНР по повод Националния празник

Радио Брайл-FM - 08.5.15

Петък, 06 Март 2015IMAGE

Интервю на Янко Лозанов за радио Брайл-FM - разказ на актьора за професионалния му път, довел до реализацията на проекта СЛОВА БЪЛГАРСКИ

БНТ - 03. 02. 2015

Вторник, 03 Февруари 2015IMAGE

ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА  - СЛОВА БЪЛГАРСКИ - новият Интернет-сайт за култура е на разположение на любителите на българската литература.

БНТ - 07.12.2014

Понеделник, 08 Декември 2014IMAGE

ОТБЛИЗО с Мира Добрева - СЛОВА БЪЛГАРСКИ - първите безплатни аудио-книги от български класически автори

БНР 1.10.14

Понеделник, 06 Октомври 2014IMAGE

СЛОВА БЪЛГАРСКИ в НОЩЕН ХОРИЗОНТ

БНР 13.10.14

Понеделник, 06 Октомври 2014IMAGE

Янко Лозанов: Българското слово принадлежи на цивилизацията на света

Tv7/News7 30.9.14

Понеделник, 06 Октомври 2014IMAGE

Литературни класики "оживяват" в безплатен сайт

Облаче ле бяло 20.9.14

Понеделник, 29 Септември 2014IMAGE

"Слова български" - чуйте българското слово

Стандарт 24.9.14

Понеделник, 29 Септември 2014IMAGE

Пуснаха сайт с аудиозаписи на творби на български писатели